Винетка, тол такса и ENC: как се различават пътните такси в Европа

Винетката е разрешение да ползвате пътищата за определен период. Плащате веднъж за избрания срок и през него карате по съответните пътища колкото искате, независимо от разстоянието. Повечето държави с винетка вече са преминали изцяло към електронни винетки: винетката е запис, обвързан с регистрационния ви номер, а камерите проверяват номера при преминаване. Какво означава тази промяна за шофьорите, обясняваме в ръководството ни за електронната винетка и стикера.

Пътищата, за които се изисква винетка, са различни във всяка държава: в Чехия винетка се изисква само по магистралите, докато в Румъния и България тя е нужна и по пътищата между градовете (по националните пътища в Румъния и по републиканските пътища в България). Еднодневната винетка често изтича в полунощ, а не след 24 часа. От значение е и класът на превозното средство: ако в Словения купите винетка от клас 2A за превозно средство от клас 2B (там попадат повечето бусове и кемпери), това се приравнява на липса на винетка и по правилата на DARS се наказва с фиксирана глоба от 300 €.

Именно заради глобите си струва да уредите винетките навреме. Швейцария налага глоба от 200 швейцарски франка, а винетка трябва да си купите въпреки това (ch.ch). В Австрия заместващата такса на място е 200 € за лек автомобил и 100 € за мотоциклет; ако не я платите, следва административна глоба от 300 до 3 000 € (ASFINAG). Сравнение по държави ще намерите на страницата ни за глобите при каране без винетка.

Във Vignetim купувате е-винетката за България, Чехия, Молдова, Румъния, Словакия, Словения и Швейцария на български език: винетката се регистрира директно по номера ви и важи от началната дата, която изберете. Започнете с винетката за Чехия или румънската rovinieta, а всички държави ще видите на страницата ни за винетки и тол такси.

Тол таксата се плаща за изминатото разстояние или за еднократно преминаване. При класическата затворена система взимате билет на входния тол пункт и плащате на изхода според разстоянието и категорията на превозното средство. Така работят повечето магистрали във Франция, Италия, Хърватия и Сърбия. Гърция използва отворена система: на всеки тол пункт по самата магистрала плащате фиксирана сума за участъка, който той обслужва, така че сумата се натрупва с всеки следващ пункт.

На тол пунктовете рядко се стига до глоба, защото бариерата не се вдига, докато не платите. Капаните са другаде:

• Изгубен билет. В Хърватия при изгубен входен билет или билет, по-стар от 24 часа, плащате двойна тол такса за най-дългия маршрут (HAC).
• Отделни мостове и тунели. Някои държави с безплатни магистрали все пак събират такса за отделен мост или тунел. Дания таксува леките автомобили само по връзките Storebælt и Øresund, а Швеция събира такса за задръстване в Стокхолм и Гьотеборг, както и такси за няколко моста.

Vignetim не продава тол таксите за магистралите във Франция, Италия, Хърватия, Сърбия и Гърция; те се плащат на място, по пътя.

ENC е хърватското наименование на електронното събиране на тол такси: elektronička naplata cestarine. Устройството ENC е транспондер на предното стъкло, който плаща в отделна лента, без да спирате. Другаде същата система се нарича Liber-t във Франция, Telepass в Италия, устройство ENP в Сърбия и AutoPASS в Норвегия. Къде работи всяко от тях, зависи от компанията, която го издава, а с нито едно от тях не се плаща винетка. Покритието може да прекъсне дори в рамките на една държава: по хърватската магистрала A2 към Словения ENC изобщо няма, така че там шофьорите плащат на бариерата, каквото и устройство да имат на стъклото.

Системата без бариери (free-flow) отива още по-далеч: няма будка и няма бариера, само камери, които разчитат регистрационния номер. Плащате онлайн, преди преминаването или в определен срок след него. Никой не ви спира и точно затова чуждестранните шофьори пропускат сроковете:

• Ирландия, M50 около Дъблин. Платете преди пътуването или до 20:00 ч. на следващия ден (eFlow и TII). Пропуснете ли срока, към таксата автоматично се добавят три последователни надбавки: +4 €, после още +51 €, после още +128 €. Всичко за тол таксата по M50 в Ирландия ще намерите на страницата ни.
• Нидерландия, участъкът A24 Blankenburg. Платете до 7 дни предварително или до 72 часа след преминаването (e-tol). При закъсняло плащане се начислява такса за напомняне от 9,00 €. Вижте страницата ни за тол таксата по A24 в Нидерландия.
• Исландия, тунелът Vaðlaheiðargöng. Еднократното преминаване се плаща в рамките на 24 часа преди или след него (veggjald.is). Повече за тол таксата за тунела в Исландия ще прочетете на страницата ни.
• Франция, няколко магистрали. Магистралата A79, както и A13 и A14 между Париж и Нормандия, са без бариери. Платете в рамките на 72 часа онлайн или в партньорски обект, иначе следва надбавка (Sanef, VINCI Autoroutes). Vignetim не продава френските тол такси.
• Норвегия. Всички тол пунктове са без бариери и без плащане в брой. Ако не направите нищо, фактурата пристига на адреса на собственика, а при чуждестранни номера към нея се добавя такса за справка в регистъра, освен ако не се регистрирате в Epass24 (autopass.no).

Турция е по средата между двата модела. По магистралите, мостовете и тунелите ѝ има тол пунктове, но плащате чрез HGS, електронна тол сметка, обвързана с превозното средство, а преминаване без HGS или без достатъчно средства по сметката се записва, без да ви спират. След това имате 15 дни от преминаването, за да си осигурите HGS с достатъчно средства по сметката; след този срок се налагат глоби, кратни на тол таксата. Как точно работят тол таксите в Турция, е тема за отделно ръководство.

Към тази група се присъединява и Хърватия. Според хърватския закон за събирането на тол такси магистралната мрежа ще премине на 1 март 2027 г. към система без бариери с марката CROLIBERTAS. За разлика от Ирландия и Нидерландия хърватската система разчита на регистрация преди пътуването, а не на плащане след него.

Vignetim продава таксите без бариери там, където те могат да се платят предварително: M50 в Ирландия, A24 в Нидерландия и тол таксата за тунела в Исландия. Към тях се добавя HGS за превозни средства с чуждестранна регистрация в Турция: уреждате я на сайта на Vignetim или в приложението директно по номера си, без да ходите в клон на PTT, без турска банкова сметка и без вход в e-Devlet. Подробности ще намерите на страницата ни за HGS за кола с чуждестранен номер.

Евровинетката е най-търсеното понятие по тази тема и в същото време единствената такса, от която шофьорът на лек автомобил никога няма нужда. Тя е такса за ползване на пътищата за период от време, предназначена за тежкотоварни превозни средства с маса 12 и повече тона. Превозвачите я купуват онлайн за срок от един ден до една година, а номерът се вписва в обща база данни, която се проверява при пътен контрол. За леки автомобили, бусове, мотоциклети и каравани тя не се прилага.

Освен това все по-малко държави участват в нея:

Какво следва за шофьорите на леки автомобили: в Люксембург и Швеция няма Евровинетка, която да купите за кола, а обща европейска винетка за леки автомобили също няма. Vignetim не продава Евровинетката; превозвачите я купуват на официалния портал.

Повечето държави изваждат по-тежките превозни средства от системата на винетката и ги прехвърлят към тол такса според разстоянието, която се отчита с бордово устройство (OBU) или чрез рамки. Границата обикновено е 3,5 тона:

Vignetim не продава нито една от тези тол такси на километър. Единственият продукт за тежки превозни средства, който предлагаме, се плаща за период от време: естонската пътна такса за товарни превозни средства над 3,5 тона, Teetasu в Естония. Леките автомобили в Естония не плащат нищо.

Кемперите са сива зона. В България и Словакия кемперът, регистриран в категория M1, се движи с винетка за лек автомобил независимо от масата си. Германската тол такса за камиони важи само за превоз на товари, затова частен кемпер над 3,5 тона не я плаща. Швейцария пък прехвърля тежките кемпери към таксата си за тежкотоварни превозни средства. Преди да купите, проверете на страницата на съответната държава какво важи за вашето превозно средство.

Стикерите за зоните с ниски емисии приличат на винетки, но с тях не плащате за нито един път. Те само доказват екологичната категория на колата ви, за да можете да влезете в градската зона.

• Франция, Crit'Air. Задължителен е във френските зони с ниски емисии (ZFE) и важи за целия период на експлоатация на автомобила. Официалната такса е 3,11 € плюс пощенските разходи (Légifrance), а стикерът се поръчва на certificat-air.gouv.fr. Сайтът нарича продукта си „vignette Crit'Air“ и затова мнозина шофьори смятат, че Франция е държава с винетка. Не е: френските магистрали се плащат според разстоянието.
• Германия, Umweltplakette. Това е зеленият стикер, който изискват повечето германски зони с ниски емисии (Umweltbundesamt). В Германия няма винетка и няма обща тол такса за леки автомобили; такса от колите събират само два частни тунела, в Росток и в Любек.

Vignetim не продава нито един от двата стикера. Поръчайте ги по официалните канали и се пазете от посредници, които искат многократно повече от официалната такса.